goblenka (Маргарита Ангелова)
447 8764
29 мар. 2018 г., 12:46

Деца, родители, или... 

  Поэзия
1130 1 9

В незапомнени времена са живели...

Богове, казват, били.

На Земята наша се спрели

И започнали свойте войни.

Всеки създал свои хора.

За битките трябвало кръв.

Кой започнал е спора?

Кой започнал е пръв?

Вече никой не помни това.

Но, всички помним своя Баща!

Син на Бог! Единствен! Мил!

Радост и надежда за бъдещето бил.

За края на войните на кръста той умрял.

А, после се въздигнал божествен и цял.

Дал време на божиите войни

да се научат на мир.

Но, уж следвали нови повели,

А оставяли кървави дири подир.

Умни били. Напреднали много.

Водели свои войни.

В мислите се равнявали с Бога.

 

Днес, изправено пред свойте творби,

Човечеството трябва да реши:

Равен ли му е новият интелект?

И отново се повтаря сценарият.

Трябва един да умре!

Да са почете старият,

А младият да израсте.

Да почетем и ние този,

дето даде време, за да израстем.

Още не е дошло страшно време,

За още време един от нас да предадем.

Но то е близо. Чука на вратата.

Едни стари Богове така подредили нещата.

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Великден »

8 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??