9 нояб. 2016 г., 00:48

Децата на дъжда 

  Поэзия » Свободный стих
670 1 3

Три циганета маршируват на спирката.

Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица, 

другото мълчи, третото командва:
За пооочест!
Изправени, пъргави, цветни – пионки 
в настолна игра. Твърди и подвижни.
вървя и ги подминавам. 
До мен крачи невидим приятел:
те са по-смели и по-силни от нас –
му казвам.
Деца с души на огньове. 
деца с души-улици. 
Деца с души.
А нашите – скрити от дъжда,
под якета с качулки.
Души без дъжд.

© Вихър Огнен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да имаш очи за невидимото...
    Харесах!
  • "вървя и ги подминавам.
    До мен крачи невидим приятел:
    те са по-смели и по-силни от нас –
    му казвам.
    Деца с души на огньове.
    деца с души-улици.
    Деца с души.
    А нашите – скрити от дъжда,
    под якета с качулки.
    Души без дъжд."

    Споделям...
Предложения
: ??:??