"Красива си, знаеш ли ?", казваше ми преди...
Красива ли? Та ти всичко красиво в мен заличи...
Приказка беше, красива дори,
но ти успя и дори приказката заличи...
Малко по-малко убиваше ме...
Малко по-малко всичко, което градях с години, разбиваше...
А аз, аз те обичах, за тебе горях и туптях...
бях огьн и лед...
Бях - сега не сьм...
Сега сьм нищо,
просто едно тяло без душа...
От теб и от хубавото ми загорча...
Бьди сега щастлив както си бил и преди,
за мен не искам да мислиш,
не искам да знаеш дали ме боли...
За мен остава единствено борбата да се променя,
да си вьрна красотата и болката да залича...
Тогава ще бьда отново щастлива,
ще имам сили да ти отмьстя,
да ти покажа какво е тьга и болка,
когато си с ранена душа...
Ще ме молиш за прошка на колене,
но сьрце нямам и няма да имам, за прошка...
Просто, защото ти ми го взе...