Разкъсващ звук раздра ефира.
Притисна покривите и взриви нощта.
И в тези груби, супер децибели
роди се във душата ми любов една.
Проникваща в дълбоките води.
Разтърсваща, отчетлива и напориста.
Като адажио - неволно,
в любовна схватка ме притисна.
А по клавишите пробягват нежни пръсти
със устрем към цел тъй непозната.
И хрипове чуват се от близката кръчма,
и става горещо и страшно.
Блъскат по платната с палки
от бойно дърво – мечове скрити.
Тактове странни извличат
от пространството риторично.
Препълнен светът се препъва от страст,
но трафикът вече е свършил.
Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.
Ще посегне ли той към своята свята триличност?
© Симеон Пенчев Все права защищены