Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини?
Дали усмивките издават, че ние търсим светлини
в тъмата – пепел и забрава – в недорисувани мечти?
Гневът е мощна нощна лава, която всичко ще сломи.
Едва ли котките са луди, за да целуват див котáк.
Приижда залез изумруден, родил изящен полумрак.
Кракът му идва като песен. Очите галят с топлина.
Кога ще блесне вече есен? Къде е моята жена? ...