Земята се изтръгва от калта -
попили хоризонтите и мъка,
покапват в скръб
и слива се пръстта
с небето,
обещаващо разлъка.
Изчезнали са буйните жита.
Линеят в тръни неорани ниви,
а въздухът, изпълнен е с вина,
застинала, над синорите сиви.
Кому е нужна сухата земя,
изпръхнала от жажда ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация