goblenka (Маргарита Ангелова)
446 8752
14 дек. 2019 г., 10:46

Декември 

  Поэзия
612 1 5

Развълнува се времето.

Метна крак връз стремето,

готово на път да поеме.

Обърна се да си види наследството:

успехи, радости, проблеми...

Дали нещо за из път да си вземе?

После махна с ръка и хвана юздите.

Конят хвъркат пое към звездите.

А ние, мравките - човеци,

Останахме сред купища пакети,

загледани в следата, дето свети.

Ще имаме 12 месеца на воля,

Да отваряме и да редим!

Заръките на конника да проследим.

Ако в това успеем...

Ако посланията проумеем...

Ако поработим, вместо с пръст да сочим,

2020 ще е срок за щастие нарочен.

Това ни оставя мъдрият ездач.

Нашата воля и избор, и крачки!

Дали и как ще се справим с тия играчки?

Модерни и древни! И толкова наши!

Забравили сме как и това ни плаши!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, мила! Наистина, гледам към него с очакване и оптимизъм! В моята позиция вече няма място за песимизъм.
  • Благодаря ти. Явно съм по-добре, щом виждам вече положителни неща.
  • Харесва ми положителния завършек. Днешния ден, с поглед към бъдещето и с нагласа да се вслушваме в добрите послания, които ни се дават!
  • Ами да. Правилно си мислим. Другото вече се е състояло. Добро, или не, състояло се е. А над предстоящото имаме известна власт. То, че ще се случи, ще се случи. Въпросът е как. И, как ще се отрази на нас и другите. Благодаря ти, мила!
  • А все си мислим, че животът тепърва ще се състои.
Предложения
: ??:??