/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и на Сън,
а Нав е – душа отлетяла.
Там борът уцелен – проклет,
с изгризан е корен и килнат
и плъхове черни безчет,
със зъби стеблото му пилят.
Ще рухне след малко – титан,
мощта, твърдостта му – на сито.
Ще стане за Мрака курбан, ...