Дребните свади пробождат живота ни с яростни копия.
Недостойните чувства и сметчици ни погубват.
Оплетени в мрежи от глупости се ядосваме.
Забравяме какво е да мислим, да можем, да чувстваме!...
Големите радости ни отминават. Все не смогваме
да сме щастливи! Съвършенството -
колкото повече се стремим към него,
толкова повече то от нас бяга!
Между небето и земята трябва да минава пътят ни.
Но така рядко това се случва -
понякога забити до очите във пръстта сме,
друг път високо в облаците скитаме...
...Краката ни да стъпват леко по земята трябва.
Очите ни да гледат нагоре към небето!
Усмивката да ни е най-добър приятел!
Ръцете ни да са готови за прегръдка винаги!
2003г.
© Радослава Антонова Все права защищены