дует с Изибел

Да бъдеш честен... не е лесно.
Мислите на глас да изкрещиш
за да ги чуят... Интересно...
А можеш ли да споделиш
най-съкровените си чувства?
Пред мен да се разкриеш цял.
И в тебе да ме пуснеш,
до твоя свят... от грижи натежал.

Да бъдеш истински, осъществен...
някакси да докоснеш отвътре егото.
Да мислиш правилно, отъждествен,
не с мечтите, а само с времето...
Отчужден... от грешки и провали,
да бъдеш първи... не в нещо ново,
а в истини и страховете стари...
да заровиш... да скъсаш робските окови
със замах... да литнеш в небесата...
и от доверие да изградиш основи,
защото тука няма на земята...

Да бъдеш правилен, окрилен от думи,
които все значат нещо искрено за нас.
Да знаем какво е истинското помежду ни
и да открием верността си в страст,
това, което в мен реагира тъй важно,
една искрица, тук да ме просветли,
което понякога се случва страшно...
... зависи душата ми какво реши...

Душата ми избира честността
та макар и вече да е демоде...
Не мога да нахраня подлостта
с разкъсано от истини сърце...
Не мога да запаля късче лед,
ни камък с топлина да сгрея...
Единствено оставам си поет,
но честен... в стиховете да живея...

Достатъчно време с мене мина вече
и доколкото всичко успях да разбера,
ще знам, защото никой не го отрече,
че вярват в мен, заради честността...