30 сент. 2016 г., 07:41
Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен
И за миг странно възхищение ме облада
Как под допира му, хищно жаден
Ефирен танц подемат самотните есенни листа.
Но твърде скоро чувството изчезна
Непрогледно страшен стана мрака
Потънах пак във мойта вечна черна бездна
И съвършено знаех там какво ме чака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация