Знам името ти отпреди.
Знам как любовта боли
и колко време ти отне
да станеш и да продължиш напред.
Знам, че също ме излъга,
ти ми донесе само мъка
и може би вината е само моя,
че ти позволих да обладаеш мен.

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

Знам лицето ти отскоро.
Разбрах за теб каквото мога
и сякаш времето започна отначало.
Но аз отново бях закъснял.
Знам, че отново ще завали и
капките ще отмият спомените ми,
и дори ще се размият като огледало,
сякаш в него съм се видял...

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

И всъщност това се случва с всички,
до които се докосне някога моето сърце
и когато се опитам да докосна с ръка,
тези демони размахват крила и отлитат далеч.
И може би, знам, че имената и лицата
се променят постоянно в моята объркана глава,
но смисълът е все един и същ и ако го разбера...
... да, ако го разбера...

Вие сте демоните, които
винаги ще властват в мен,
сякаш нямам над мене власт
да забравя нечии очи...
Вие сте демоните, защото
не, аз не бягам от страха си,
дълбоко там, където е гласа ми,
се чува глухото потрепване с крила.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...