Когато те няма приготвям кафе,
във сутрини гледам часовника стар,
прочитам от вестника първия ред,
дантела наднича под чер пеньоар.
Изстива кафето, горчи ми, горчи,
запретвам ръкави за новия ден,
през вежди се мръщя: "И днес ще вали!"
До сиво ми липсваш, върни се при мен!
Когато те няма заспивам сама,
познатата песен изпявам на глас,
надвиква се мрака, цари тишина,
кога ще те имам? Все мисля за нас...
© Виктория Тасева Все права защищены