Ден като ден

13 февр. 2015 г., 21:49

Поэзия » Любовная

344 1 2

Ще бъде ден като ден,

а мен ще ме няма.

Защото ми носиш

лош късмет

не само в петък.

Ти си нежно изпускане

на нормалността,

по-близо си

от всяка лудост.

Ти си издишване.

Желание

с неясни очертания,

стабилен удар

по моите рани.

И сякаш си мъдър,

но всъщност нехаеш

за мислите с цвят на мастило.

Размазани…

Ела да се разпилеем

взаимно

и може би

този път няма да искам

да не те бях познавала,

може би някой ден ще ме предизвикаш

да те накажа

и ще изчезна случайно,

или ще се променя.

Ще бъде ден като ден,

а мен ще ме няма…