Ден първи

25 окт. 2020 г., 23:40

Поэзия

492 0 2

Надбягвам се със слънцето, а то

от погледа ми пие сини глътки.

Танго танцува падащо листо

със вятъра. И слетите им стъпки

замират бавно в унес светлосив.

Такива са очите на мъглите.

Тупти просторът есенно красив,

а в мислите печал самотна скита.

Небето свойто облачно пране

по хоризонта без възторг намята.

Следобедът с продрани колене

поляга да се стопли на земята.

А тя, отдала сетния си плам

тъгува си -на лятото вдовица-

и в есенния поднебесен храм

във унес пали плачеща свещица.