25 окт. 2020 г., 23:40

Ден първи 

  Поэзия
586 0 2
Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив.
Такива са очите на мъглите.
Тупти просторът есенно красив,
а в мислите печал самотна скита.
Небето свойто облачно пране
по хоризонта без възторг намята.
Следобедът с продрани колене
поляга да се стопли на земята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
: ??:??