линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2 июн. 2019 г., 14:14

Ден след ден 

  Поэзия » Другая
729 6 10

Разсмивам Господ, ден след ден,

макар да ме боли, от смях, душата.

Едва ли друго Той очаквал е от мен,

когато влагал е в човеците мечтата.

 

За всичко друго, вярно, има си сезон –

за оран и за посев, за растеж и жътва,

но само който е отглеждал небосклон

умее в синьото да пуска здрава котва.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Георги, Марианка - Благодаря Ви!
    пп. Георги, вероятно същото е правил, когато е създавал и мен.
  • А той как се е хилел, когато ме е създавал...
    Харесва ми.
  • Разсмивайте Господ или Вселената, опитвайте да засявате мечтите си и нека се радвате на плодовете на онова, за което сте се борили. Сърдечни поздрави и пожелания за здраве, дръзновение и удовлетворение. Благодаря Ви, че Ви има.
  • Браво!
  • Адмирации, Светле!
  • Така е. Прекрасно казано. Поздравления, Лина-Светлана.
  • "Да си отгледаш небосклон"-
    задача трудна, с много неизвестни.
    И няма правила или закон
    със указания да кърпиш или режеш.
    Едно сърце. И нищо друго.Дар
    дали от Господ или от съдбата.
    Една мечта да ти е господар
    е несравнимо и невероятно!

    Аплодирам те, Невероятнице!
  • да!
  • Лина-Светлана, неповторима си! А тази поанта направо ми спря дъха...
  • Две четиристишия в които една душа носи Божията промисъл и даденото даром на България...
    Много ми хареса философския финал, Светлана!
Предложения
: ??:??