Всичко ни е ден за ден - да дойде ден и друг да мине. А той, денят ни изморен, ни гледа с кафевите очи на кестени. Да дойде ден и друг да мине е ритъмът на нашите емоции - букет от макове, със билки смесени, повяхват бързо - ден до пладне. Витае само ароматът им тръпчив, на билките, набрани край гробове. Но някакъв часовник отстъпчив, лениво закъснява да ни хване...