Нека се размислим, скъпи мои –
за такъв деня го обявиха.
Мислите ми – лумнали порои,
сякаш битието ми пропиха.
Като се размисля, става страшно –
кой глупак реши това да има?!
Как се размишлява безпристрастно,
в примките живота щом лови ни.
Хайде стига толкова позьорство,
толкова цинизъм, толкоз мерзост.
Размисълът да не е фризьорство –
правиш си прическа и си с "ценност".
Моля, не обиждайте народа!
Размисъл на дъното на чаша
със ракия или с гола вода –
участта е клетницата наша!
© Данаил Таков Все права защищены