Тази сутрин напълних догоре с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.
На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!
На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира ''Оставка!''.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар. ...