1. Дойде и този ден и в мен потръпна кръвта, останала от мечовете стари... Тих глас ме призова да стъпна пред гробовете на деди прастари.
Коляно да положа под чело пламтящо и да вдишвам свободата и простора... ... текат сълзи в юмруците пращящи край мрамори и дърворасли хора.
В миг почувствах хиляди години и бях във всеки - като лъч в очи, видях съдби, смърт, болки и преминах, през любовта, победите, отвсъд: "Ура! " - ечи.
Неизразимо бе туй за душа човешка, душа, закърмена със свободата, душа, кървяща с миналото тежко, бунтарска - с въгленче от Караджата!
Имена... лица... усмивки ледено-студени, пред смъртта насмешливи и иронични... ... сякаш всичко се заблъска в мене, с грохот на долини и скали епични!
Безмълвно, бавно, в слънчевия ден се взрях във знамената ни плющящи и златен лъв, сред струи кръв над мен, ревеше над поляни и под облаци летящи.
Димящи капки - тежки и червени, предсмъртно хапеха снега студен, устремени към тревицата зелена, към свободата в утрешния ден!
Това е знамето ни, а не просто плат и носи се единствено в сърцето, и предава се от стар на млад, и плющи в чертите на лицето!
2. Зарята блясва - мракът се отдръпва, и сякаш виждам в нея хиляди души, не, милиони - паднали - за жътва, посяли, туй, що Времето едва руши.
Издънка някаква край дъбовете стари, попивам бавно сока им нетленен и слушам думи за предателства, другари и за вятъра - ужасен и разпенен.
И виждам сякаш само треволаци да се гънат без лице и глас, изгубени из гъсти храсталаци, нескромен съм - но виждам вас!
Преклонени, унижени, мълчаливи, патриоти и в съня си даже плахи, продажни, подлизурки и страхливи, свикнали да хленчат пред заплахи!
Къде е коренът ви, де ви е честта? Защо продадохте си съвестта? Какво спечелихте - безухи и безоки? Кога ще станете - но истински, високи?
Никой на война не призовавам - просто търся истинските патриоти и засрамвам всички плиткоглави, от Ботев още назовани... идиоти!
3. Трети март - ден пролетен, с следи от зима, ден, във който няма господари, поне за мен не ще ги има - излезте, Българи - не се тулете зад дувари!
Излезте, Българи - какъв е този срам? Защо се лъжете, че тръпки ви побиват? Излезте, пейте - да заискри оня плам, да се познаете - без маски горделиви!
Защо е този срам, когато някой, попита те къде си се родил? Виж се - зарад чуждото заплакал, цял в опаковка вносна си се свил!
Виж се - аз не мога да те гледам - ти си този, който своят път избира, но аз видях - там - във окови, бледа, душа - заради тялото ти да умира!
Но аз видях усмивката продажна, пред някой по-наджобен силует, да чуят как особата ти важна, лиже задници зад нечий плет!
Нека чуят истината грозна, кръпката сред дрехите лъщящи, нека кажат с интонация обозна: "Авангардът нашта дан да плаща!"
Нека кажат - първо аз да кажа - да увиснат жалките им думи омърсени, аз да кажа - знам, ще ме накажат, но ний сме много - непокорни и презрени!
4. И в този ден Родината ни плаче, и в този ден ни бедността горчи, и в този ден какво събра, сираче, от патриотите с лоясали очи?
И в този ден ни безработицата влачи по гурбетчйиство в чуждите страни, и в този ден растат сред нас палачи, приготвящи ни "светли" старини!
"Аз съм българче да се наричам, българин е срам за мене! 3-ти март ли да обичам, или долар`те зелени?
Аз съм българче?! А туй какво е? Аз не зная - в Интернет го няма! А този празник тук защо е? Абе - старци! Карай - работа голяма..."
Къде е коренът ни, де ни е честта? По празници сал май сме патриоти! А съвестта ни - о, отдавна затлъстя, от влачене на политически хомоти!
А знамето остана там високо, а ние долу в нашта суетня, отвикнали да търсим по-дълбоко от "Микаела" и махленската сплетня!
И накрая нека да завърша, с Паисий, Хилендарския монах, и с "О, неразумнй и юроде " ви скърша, кат опълченец турски падишах!
Натъжи ме...много тъжни истини,
а е празник! И някои хора не са
щадяли живота си за свободата...
Поклон на Героите загинали за свобода!
а другите Времето и Бог ще ги сложат на мястото им...
с обич, Станимир.
О,какъв велик патриот е българина!!! Стига да има ядене и пиене,сме ненадминати по патриотизъм.
"Къде е коренът ни, де ни е честта?"... честта е заровена... заровена е с онези чисти сърца,които доброволно потърсиха смъртта си,за да получат живот сегашните поколения. И получиха живот!В знак на благодарност, го превърнаха в жалко съществуване...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.