Денят

17 сент. 2009 г., 15:33

Поэзия

459 0 2

Денят напира, но личи,
че водят го мъглите -
поръсват пътя със сълзи,
блестящи сред тревите.
Денят напира... куп лъчи -
кървящи облаци в душата.
Залезли в нечии очи,
преди да заличат следата...
Денят напира да стопи
кошмарите на здрача,
в които няма "аз и ти"
но аз за тебе плача...

Денят

Свързани произведения

Комментарии

Предложения