31 янв. 2007 г., 14:07
Денят, във който
умря душата ми,
денят, във който
ти хлопна пред мене вратата -
слънцето изгря по-топло от всякога,
цветята бяха нежни и ласкави!
Не бях тъжна,
не бяха студени ръцете ми даже!
Не стана нищо нечакано -
замлъкна само сърцето ми:
заглъхнаха песните,
а думите тихо си тръгнаха! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация