И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете.
Отшумява болката на незнайното
бълнуване.
А слънцето не гали устните ми
със лъчи... Днес е тъжно вън,
а в душата пак пирува се.
Чувствата надигат чаши, пълни със сълзи.
И беше тъжно вчера ...