към Исус
Денят
се отвори –
нова врата –
знам, че ме чакаш,
знам, че бавно вървя.
Всеки камък
по пътя
в мен оставя
следа.
Всяка среща
дълбае
нова бразда.
Всяко чувство
си вдига
своя сграда
във мен.
Ти не спирай
да чакаш –
аз си идвам
от плен.
Ще съборя
всички свои стени –
нека Твоята обич
ме наново гради,
нека тя ме превръща
в Твой дворец,
в Твоя храм.
Идва края на пътя –
Любовта чака там.
© Росана Терзиева Все права защищены