Денят си ти за моите очи,
с ухание на пролетни цветя.
Mелодия си ти за моите уши,
на горски славей в песента.
Tи слънцето си в моите мечти,
в безкрайна нощна самота.
Cърцето ти си в моите гърди
що кара да кипи кръвта.
Коприна си за моите ръце
по фина и от розови листа,
за моите устни, твоите са плодове
тъй свежи, като утринна роса. ...