Има дни, когато слънцето отказва да изгрее.
Има дни, когато вятърът навън беснее.
Дъжд от сутринта до вечерта вали.
Студено е - замръзнали са всичките мечти.
Има дни, в които разказите остават неразказвани,
а думите висят наполовина казани
В такива дни, през февруари,
мечтая си да видя букет от минзухари.
Копнея пак да дойде пролет -
да видят всички моя полет.
Но питам се дали и вътре в мене пролет пак ще има?
Пролет след тази дълга, тиха и зловеща зима?!?