Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...
В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня! ...