По "Хаджи Димитър" от Христо Ботев
Жив е той жив е! Там в Парламента,
слуга на пачки, лежи и нанка.
Затънал в тонове екскременти.
Лъжа и измама му пазят сянка.
На една страна захвърлил вяра,
на друга клетва пред родно знаме.
Роб на Дявола, слуга на звяра.
Целта е дълга – там да остане.
Лежи депутатът, а на полето
плевел до плевел и трън до тръна.
Хората все със поглед в небето,
сал немотия и мъка жънат...
Избори са сега... Псува народа,
сипят се клетви! Де е светецът?
Смисъл се търси в лична изгода,
в чужди молитви не вярва подлецът.
Тоз, който граби общото благо,
той няма съвест! Той е палачът!
След изборите крещи от радост,
а хората още по-жално плачат.
Денем плете свойта кошница здраво
и коалира се с всеки изгоден.
Народът – забравен, народът е стадо,
избрал е свободно да бъде поробен.
Но идва дата, избори чукат,
усмивки лепнат пак по плакати.
Надеждите като яйца се пукат.
Който е патил, пак ще си пати.
И подмазвачи се боядисват,
лижат, мажат и клетви дават.
От старите партии се отписват,
на новите за пари се завещават...
Един донася кофти идеи,
друг подлива води студени,
трети и майка си ще изпее
и за сестра си ще се ожени...
„Кажи ми, шефе, как да помогна?
Как да вляза, да се облажа?
Да лъжа и да крада мога?
Казвай, на хората какво да кажа...”
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
видели в другия себеподобен.
По банкети месец осъмват.
Един на друг са си най-удобен.
Но идва време и на народа
тази прегръдка ще натежи...
Всяка вода загася огън
и всеки огън до ден гори...
© Валентин Йорданов Все права защищены