Десет и половина минава...
Стана късно, десет и половина минава,
часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,
"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -
вече свикнах все на ръба да живея.
Прегръщаш ме, не искаш да ме пуснеш,
а вкъщи будни чакат ме децата...
в нас бушуват вулканични чувства,
а един мъж още ми топли софрата.
А после се прибирам и се извинявам:
"Отново закъснях, имах тежък ден",
а нежен глас с любов ми казва: ...