Като се чуе как

се произнася думата

"любов",

като по радиото любимата 

си песен чуеш,

спомене се думата,

тя добива образ в 

съзнанието на

безсилния, наивен човек.

Този образ болката 

символизира и е някак

нежелана любовта.

Истинският смисъл от това

да я притежаваш,

същинското значение

го затваряш в черупка, а ако

я загубиш, остава си завинаги

в съзнанието ти като 

най-лошото явление, с което

си се сблъсквал.

Съжалявам за всеки път, 

в който оплаквах любовта,

споделях болката(не особено),

а щастието още по-рядко.

Лицето ти блести ярко, 

светлината осветява пътя ми;

цял живот остани до мен(моля те...)

и символизирай

обичта

упоритостта

сигурността 

желанието

в моя малък свят...

Нежността на допира 

на същността ти,

чистотата на намеренията ти

капят върху смъртоносната рана

и лекуваш,

осъзнай го (моля те...)

Дишаш и съм жива,

гледаш и виждам,

мислиш и се сещам,

вървиш и напредвам.

Всичко това в рамките на секунди,

ценно време, което на теб ще посветя.

Искам да вдишам звезден прах

да оцветя вътрешностите си

като Ван Гог,

който е станал едно

с жълтия цвят.

Мечтател съм,

рядко превключвам в реалността,

може би и сега си въобразявам, 

но съм синя 

и отвън, 

и отвътре.