Дете на 90-те

1 июн. 2017 г., 11:49

Поэзия » Другая

1124 0 2

Незнайно що за сила
гъделична ми ума,
вътре в мен се бе укрила,
прободе ме като игла.
Станах аз и се насочих
към таванската забравена тъма,
бели прежди с паяци прескочих,
усетих влага, застояла миризма.
Щрак. Фенерче слабо светна.
Неподвижни сенки в безпорядък.
Трепетна вълна и дъхът ми секна,
зелен сандък запали в мене пламък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведение участвует в конкурсе:

"Римушки-разтушки за дечица-веселушки" »

Дете на 90-те

Искате да прочетете повече?

17 место

Предложения