Дете на слънцето
На малкото истински приятели,
които остават до нас и в бурята!
В утрото есенно, звънко,
трептеше камбанка с гласче тънко...
С усмивка светла на прага стоеше
и пеперуди слънчеви в унес броеше!
Ангел те беше повикал,
цвят нежен, от небето изникнал!
О, слънчево дете! С тебе разцъфна душата,
с ръце измъкваше ме всеки миг от лъжата.
Дойде, по-силна от вятър, ...