s7r (Валери Шуманов)
256 444
25 сент. 2008 г., 11:32

Детелините във парка се усмихват 

  Поэзия
564 0 4
Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.

Химикалката ми трепва като струна
и пръска в синьо бялото пано.
Но в душата ми не идва нито дума
и от гърдите ми отеква тежък стон.

Не, не мога да съм тук сега насила.
Желае отдих моето сърце.
И съдбата ми със туй ме е дарила,
когато музата от мене се е скрила -
да счупвам химикалката на две.

А детелините във парка се усмихват.
Идвах тук, когато бях дете.
Но сега е друго. И не ми се пишат стихове.

   Обичам себе си. 
                                   Но не и теб.

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами съвсем случайно.Четох коментарите на едно от момичетата в този сайт и видях,че е писала на този стих
  • Мерси, но как се натъкна на "Друга като тебе не открих" ?
  • След като прочетох "Друга като тебе не открих" нямаше как да не прочета и другите ти стихчета!Пишеш невероятно хубаво,имаш голям талант!
  • Супер откровен стих, с много потенциал. Имам чувството, че е написан преди секунди. Във всеки случай хареса ми. Поздрав!
Предложения
: ??:??