Paur (Симеон Дончев)
336 2667
23 июн. 2007 г., 01:21

Детето 

  Поэзия
631 0 6

Детето

Без мама къщата ни
не е същата.
Без нея по е мрачна и студена.
Дори по-мръсна е.
И мръщя се,
макар отгоре да изглежда подредена.

Пристъпвам прага и.
Погалвам снимката.
Пердето дръпвам -
слънце да огрее.
Протягам си ръката,
но чернилката
внезапно ме облива
и немея...

Във всяко кътче виждам спомена.
Стените ми нашепват: "Тук е нейде."
Не си я спомням тъжна и сломена -
и хубава, и весела, и пее.

Със времето добиват нови багри
чертите близки, в Мина преродени.
Дано и мен си спомнят с чувства благи,
децата ни, родени подир мене.
***
След мама, нищо не е същото.
След нея ми е пусто и студено.
Детето в мен, изгубено, завръща се,
щом ласката и сетя аз. Нетленна.

Без мама...

19 Юни 2002 Ломбо Есте

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • " Если жизнь тебя обманет,
    Не печалься, не сердись.
    В день уныния смирись:
    День веселья, верь, настанет.

    Сердце в будущем живет,
    Настоящее уныло;
    Все мгновенно, все пройдет;
    Что пройдет, то будет мило."

    Пушкин
  • Тъжно е!!!
  • Много въздействащо...
    Сещам се една мисъл от някъде,че "родителите са нашата бариера пред смъртта..."Може би именно с ласките и топлината си.
    Поздрави!
  • Кръговратът на живота е мн. безпощаден... Дано си ни спомнят децата ни...с добро.
  • Разплака ме...!
  • Много силен стих!!!

    След мама, нищо не е същото.
    След нея ми е пусто и студено.
    Детето в мен, изгубено, завръща се,
    щом ласката и сетя аз. Нетленна.

    Поздрав !!!
Предложения
: ??:??