Детето

25 окт. 2013 г., 20:18

Поэзия » Другая

347 0 2

Детенце намери старинна парица

във прашния бабин, тайнствен долап

и стисна я в своята малка ръчица.

Със нея реши да си купи бял хляб,

че вечно горчеше му хлябът им чер.

(Бонбони не бе и сънувало то),

но днес провървя му – парица намери...

А може би трябва му ново палто,

че вечно износваше кърпени дрехи –

от кака, от бати, от някой голям.

Къщурката беше със килнати стрехи...

„Дали пък за покрив парите да дам?”

Детенцето чуди се, дълго умува.

Парицата беше за много неща –

не просто монета... Защо ми се струва,

че то си намери парченце мечта?