30 сент. 2007 г., 19:45

Детинско 

  Поэзия
503 0 2
Бях дете тогава,
доста бе пораснал ти.
С поглед палеше жарава,
та сърце да изгори.
Вихър беше, погледът - зелен,
устните ти - ярък пламък.
И дори понякога студен,
пак желаех с теб да страдам.
Всяка нощ оставах бездиханна
и самотна през деня.
Но очаквах постоянно
нова среща с любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??