Животът добре си течеше,
когато бях аз още дете.
Всичко тъй хубаво беше
в средата на деведесетте.
Близки приятели бяхме
всичките съседни деца.
До тъмно навънка стояхме
и се наслаждавахме на света.
По цял ден отвън играехме,
не знаейки думата умора,
а, луната щом падне, мечтаехме
да срещнем ний нови хора.
Постоянно на нещо играехме
или стояхме пред блока,
или пък просто се шляехме
без ясна цел и посока.
Всички си бяхме задружни,
всеки имаше право на глас
и парите бяха просто ненужни,
щом приятелството бе с нас.
Кавги и спорове също имахме
и не дотам думи приятни,
но бързо всичко прощавахме
ах, години изминали - златни.
Сега само споменът ми остана
от красивите страстни лета
и на всички малчугани ще кажа -
Живейте! Сега сте деца!
© Владимир Ганчев Все права защищены