17 июн. 2007 г., 16:23

Детските клетви 

  Поэзия
669 0 13
Детските клетви ме следват все още...
Още от тях ме е страх!
Будят ме в мойте цигарени нощи.
После заспивам със тях.

Колко от тях съм престъпила вече...
Колко предадох без срам!
Щото да бъдеш ЧОВЕК, не човече
има си свойта цена!

Колко инат и настойчивост вложих...
Колко лета пропилях!
Колко цветя по гробове положих!
Смърти на  вери и смях!

Детските клетви мастилено плачат
в оня дебел лексикон...
Знам, че със мене докрай ще ги влача.
Както неписан закон!

Те ще са мойта любов и проклятие.
Съдник и верен другар!
Знам, ще ме молят да търся разпятие...
........................................
Те - моя мъка и ДАР!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??