Остана нейде в миналото, надалече
оназ вълшебна, омагьосана страна...
Не мога да се върна, изгубих пътя вече.
Пълна бе тя със щастие и светлина...
Че там пръчката превръщаше се в кон,
на който яздех буйно сред полята...
Дървеният стол за мене ставаше на трон,
бях цар на империя могъща и богата...!
Защо не мога, ах, защо? Поне за миг един
да се завърна при теб, страна далечна и любима!
Времето покрива с прах твоя образ нежен, фин,
дори забравям, че въобще някъде те има.
А ти живееш в тайното ми кътче - във сърцето,
слабо чувам далечния ти, звучен глас...
Привнасяш вкус сладко-кисел в битието...
Детство мое, при теб няма да се върна вече аз!
© Валентин Кабакчиев Все права защищены