14 апр. 2008 г., 21:09

Детство 

  Поэзия » Другая
691 0 2

                      Детство

 

О, как във спомени обичам да се ровя.

В праха на минали отдавна дни.

И пак да чувствам как ме пали зноя

на дните детски и чудните мечти.

 

И пак да вдишам оня въздух чуден,

наситен с мирис нов, със нов живот.

Отново да усетя оня порив бурен

и пак да срещна първата любов.

 

Полето и реката пак да ме примамят.

И пак да ме омае звездният безброй.

Щастлив отново да жадувам висините

и с вяра да очаквам утрешния ден.

 

Света край мен аз пак да преоткрия

и вперил жадно взор напред,

една мечта в душата си да скрия,

един въпрос - ще бъда ли Човек?

© Марин Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??