Бях дете, дете на времето,
на времето, невинното.
Бях цвете, цвете на земното,
на земното, на днешното.
И ето, времето отмина,
сякаш толкова години спахме.
В сънища цветната картина се размина,
весели, игриви, все така невинни,
все така ли деца си бяхме?
Ала сега цветът е сив,
и дъгата не е цветна, както преди.
Дори вкусът на обичта е вече горчив ...