dimko63 (Димитър Павлов)
18 217
14 дек. 2015 г., 18:23

Детство 

  Поэзия » Философская
1055 0 8

Къде са на момичето
къдриците?

Отнесоха ги птиците!

Къде са песничките детски?

Къде са куклите засмени?

В едничък спомен приютени.

Къде са на момичето учебниците?

Откраднаха ги май вълшебниците.

Къде са му игрите вчерашни,
остана днешната тъга.

Момиченце, превърнато в жена.

 

 

 

 

© Димитър Павлов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че е прекрасно! Използвайки много ярък и внезапен преход, показва контраста между момичето и жената, че и е описано от мъж. Браво!
  • Госпожа Радиола, явно нещо не ще да сте разбрала.Да поставим Набоковата лирическа в "детски" е наистина цинизъм.Но тук трябва да отговоря с цитат:
    „Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“.
  • Димко, твоята Лолита ми харесва, но понеже не е в отдел "За деца", а "Философска"поезия, нещата май съвсем не са такива, каквито са... Звучат ми съвсем като вопли на Хумболт Хумболт! А пък това ме отвежда съвсем в друга посока, но... времето е пред нас...
  • Оправихме нещата,ама г-дин Рейтингов ще да вземе пак да дойде.Айде хубав ви ден
  • Давай веднага един шестак,че да ми оправи работата.Рейтингът едвам се влачи,а ти се веселиш.
  • Благодарско на приятелите,че уважиха поемката!Ама ще да е по-добре да я бях турил в хумористични, че гледам,че на г-лин Димитров му е смешно.Ама и тука гледам студио хикс.Двойки крилати прелитат от стих на стих,като малки бели птички.Кой ще да е виновникът хе хе.Ела бре колега,разкажи.Що се криеш?
  • Хубаво и малко тъжно, Димитре! Но природата не ни пита какво искаме, а ни превръща в онова, което е по програма. И така е от раждането до смъртта. Поздрав!
  • Няма как да се избяга от тази метаморфоза, но пък можем да си запазим детето в нас и да му се радваме!!! Харесах, Димитър!!!
Предложения
: ??:??