Как искам времето да върна,

отново да съм невинно дете,

дядо и баба да прегърна,

да докосна отрудените им ръце.

Искам пак да играя сред полята,

безгрижна, лека като перце,

​​​​​​​с приключения да са изпълнени летата,

с любов, жар, усмивка на лице.

Искам обратно старата къща,

каменна, но с топла камина,

там, ах как там ми се връща,

под дюлите, в зелената градина.

Искам онази въжена люлка от дядо,

под вековния орех- на сянка,

​​​​​​​с коси от слънцето като злато,

там се събирахме на седянка.

Но....

Тези красиви лета вече ги няма,

няма ги дядо, къщата, село,

есента дълбае в душата умело,

времето безпощадно всичко отнело.