Детство мое, ела си,
с пръсти по звездите
усмивки да рисуваш,
гирлянди да закичиш
на тъмното в нощите,
като панделки красиви
на момиче във косите,
и рибки да танцуват
заедно с Луната,
да не ù е скучно,
че понякога остава
с часове самичка...
Нарисувай още
с твоите боички
облачета бели,
две по две - близнета,
като братче и сестриче,
закъснели за вечеря,
да се гонят лудо,
задъхани да лятаг
на Сънчо в меката постеля...
Детство мое,
с кърпените панталони
и вечно охлузени крачета,
все шапката изгубило
нейде из полето,
моля те, върни се,
приказка да ми разкажеш
от оная книжка вехта,
пожълтялата,
с твърдите корици.
Сещаш ли се,
дето баба ни я даде?!
Под възглавницата
криехме я с тебе,
толкова истории
от нея сме прочели...
Напълни очите ми
с онова вълшебство,
само ти го можеш,
мило мое детство.
12.07.11
http://www.youtube.com/watch?v=DHnspN6MyiU&feature=player_embedded
© N. Все права защищены
Усмивчици сте.