Девойката на Веста ми предрече: 

- Рано е за Елисейските полета,

още имаш думи неизречени

за обич и човешката несрета.

Опиши, което те вълнува,

от боговете не се бой!

Нощем често ще будуваш,

без да търсиш ти покой.

И помни, мечтите са коварни,

тях стигнеш ли - ще ги загубиш.

Ние сме им образ на земята

и всеки иска да ни люби.

Ти някога, там, сред звездите

би ли пил кафе с Хайям?

- Кога? – щастлив, аз попитах.

- Не казвам! Дори да го знам! 

Засмя се и бялата премяна

потъна в огъня на град,

където съдбата подготвяше

пореден нестинарски парад.

А аз останах да я търся

сред лист с думи недописани,

вървейки по безкраен път

от дявола за мен предписан.