Усещам, че те разочаровам по някакъв начин
и нещата не вървят добре между нас,
направим ли нова крачка - нещо ожесточено ни тласка назад.
Дните се нижат един след друг,
a нещата се объркват с всяка изминала секунда.
Съдбата стои и ни се смее с ирония,
и сякаш нарочно разваля постигнатото до тук.
Аз седя и гледам как светът ми се разпада,
как всичко, на което държа, се заменя от неща без стойност,
как спомените изчезват и на тяхно място се появява самотата, болката и страданието,
как те губя,
как сърцето ми се разбива на парчета ...