Няма нищо смисъл за мен вече,
по-слаб съм от всякога, признавам,
мисълта, че си от мен далече,
ме кара от болка да полудявам.
Тежки думи ти изрече
и след теб нищо не остана,
на студ и самота душата ми обрече
и в едно сърце отвори рана.
Защо от мен ти си тръгна,
защо болка ми причини,
защо сега сърцето искам да изтръгна,
затова, че те обичах истински, кажи?
© Сираков Мирослав Все права защищены