Човек (Анна Станоева)
190 5015
11 мая 2010 г., 14:39

Диабо(лично) 

  Поэзия » Другая
5.0 / 12
953 0 14
Как ме хванаха пустите дяволи,
като хищник разкъсват отвътре.
Ненаситни до подлост – предатели,
а душата ми в огъня къкри.
Пак стовариха зрънце надежда,
оглупях, като селски идиот.
Не със триста – с един имах среща,
но усещаше всеки мой ход.
И във власт ме държеше, изкъсо,
стига поглед над мен да простре,
а сърцето – готово бе бързо
на този дявол да се врече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Все права защищены

Предложения
  • СилвияРанкова (Силвия Ранкова) Охлювчето, което искаше да спре времето
    Охлювчето, което искаше да спре времето
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »