Диагноза "поезия"
(рефрен за малка песничка)
Тази сутрин
небето е толкова синьо,
тази сутрин
ти си с блуза от бяла коприна,
приеми стръкче цъфнала фрезия,
ако щеш - наречи го поезия.
Този ден аз си мисля за тебе,
днес аз съм от тебе обсебен,
днеска искам цял ден да те глезя,
ако щеш - наречи го поезия.
Идва вечер, ето - слънце залезе,
в стаята тъмно е: - Кой ли сега влезе?
В мрака на смъртта аз се плезя,
ако щеш - наречи го поезия.
Пак е сутрин
и небето е синьо!
Тази сутрин
пак си бяла в коприна,
и ми шепнеш: „Диагноза - "поезия"?
Приеми стръкче цъфнала фрезия!
© Ми Ки Все права защищены
е като целувка на Шанзелизе!