Диагноза – Влюбен.
Боли ме вляво, нещо ме пристяга,
и бучка имам – в слънчевия сплит,
в стомаха – гъдел, мира нямам,
очите плуват, и не ми се спи..
За теб си мисля – ден и нощ,
живея с цяло ято пеперуди,
и питам с риторичния въпрос –
Защо така? – Аз май съм влюбен...
При тебе как е? Има ли бодежи?
Симптоми някакви, или държиш?...
Крила поникват ли ти – за летежи,
и чудиш ли се как да устоиш?...
Така е то, но трябва облекчение.
За двама – болни, с тази диагноза.
На тоз етап – единствено лечение,
безкрайна обич мога да предложа...
След всяка болка, идва радост,
така съм чувал – ясно е небето...
Любов и мъка, щастие и сладост,
и всичко идвало от там – сърцето...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
12.05.2017
© Данаил Антонов Все права защищены